30.07.2010
Усещам огъня върху лицето си и си мисля..
Ако някога в живота си напиша нещо прекрасно, сега му е времето. Но, държейки химикала, допирайки писеца до страницата, аз всъщност осъзнавам, че не мога.. и че няма как да предизвикам това, защото.. защото това е нещо, което те връхлита и изпълва.. и е толкова силно, че ти си твърде малък, за да го побереш. Тогава ти.. просто показваш тази сила на света.
И изведнъж това си е твоята сила.. това е твоят начин да кажеш на света кой си, какво търсиш, за къде си се запътил и прочие.. и може би някой ден ще убедиш себе си, че от всички тези въпроси няма никаква полза..
31.07.2010
Всеки път, когато усетя, че всеки нов ден изтича през пръстите ми най-безвъзвратно, мъничко се натъжавам.. и всеки път глупаво забравям да си спомня, че все още има време.. все още е лято. (слънчица)
***
Искам също да се науча да не се страхувам от чувствата си. Да бъда един от онези хора, дето не се смущават от изпадане в глупави ситуации, които крещат: ти си човек.
Вярно е! Т и с и ч о в е к .
Ти чувстваш, ти постигаш, ти грешиш.. Ти си силен и слаб, не си смел, когато поживееш. Ти си глупав и умен. Ти си грешен..
И както казва Шарлот Бронте: К а к в о о т т о в а ?
Веднъж в кафяв тефтер написах: Мисля, че изписаните до тук неумели, неопитни редове от твърде младата ми ръка, са напълно достатъчни за днес. : -))
drifter.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 sound:
Публикуване на коментар