Мило цветенце,
Честит имен ден! ти си най - прекрасното люляче, на което лилавото му отива най -много. мисля, че има нещо общо със зеленото и с хубавата ти усмивка. ^^
твоя: най - добра приятелка. :p

oi with the poodles already. ^^

неизпратени писма..

Здравей, Ти!
Стаята ми пак е разхвърляна. Ти отново не седиш на дивана и не се смееш на глупавото ми изражение, докато русувам. а рисунката още е закачена в онази рамка, дето заедно избрахме. песента, на която се научих да танцувам без да те настъпвам бавно и тихо изпълва стаята и прегръща спомените ми и усмивката ми. отново. но аз не съм тъжна. просто обичам да си спомням.

обичам тази песен. веднъж ти ми тананикаше мелодията. знаеш ли, че това беше единственият път, когато не си пял фалшиво. спомням си веднъж намерихме онази китара в килера. и ти посвири. каза, че си бил забравил.. но беше прекрасно. набързо взе от шарената чанта лист хартия и молив и надраска криви петолиния с още по криви ноти, танцуващи върху тях.

същия следобед седяхме на пейка в парка, а аз си мислех, че няма режисьор, който да създаде по - приказен филм. говорехме си за нещо глупаво.. но знаеш ли, много ми беше притно. стискахме пластмасови чаши пълни с поизтинал топъл шоколад. после ти извади изпомачкано листче от джоба си. а аз си мислeх, че всички отдавна са забравили това.. но ти зачете. и докато четеше есенно листче падна върху шапката ти. а аз се засмях..

онзи ден каза, че обичаш. аз също.

малко след като се запознахме гледахме филм.. много глупав филм. но ти си мислеше, че ще ми хареса и изтърпя всичките два часа. а аз знаех, че го правиш заради мен. затова егоистично (а и защото много те харесвах) не ти казах. но знаеш ли, ти си момчето, с което мога да гледам и най - глупавия филм на света. (sun)

току що започна песента, която слушахме, докато карахме кънки на лед (е, аз карах, а ти ме държеше за ръката ^^..) беше най - безболезнената пързалка на света. не знам какво й каза, за да ме хареса, но благодаря. :))
онзи ден отново каза, че обичаш. аз също.


Здравей, Ти!
отново гледам сивото екранче на теелфона си и чакам да чуя maroon 5.. чакам да чуя теб. искам да чуя теб.
..
вярваш ли в любовта? да. добре. аз също.
вярваш ли в мен и в моята любов?.. усмихваш се. обичам усмивката ти, когато ме гледаш. дори когато съм ти ядосана я обичам. обичам и закачливия ти момчешки поглед, когато говорим. а мога ли да вярвам на очите ти.. аз знам, че моите говорят пред теб. напълно голи са - глупаво наивно момичешки. крещят това, което не мога да ти кажа.

а днес бяха такива предатели. днес ти казаха всичко.. а може би аз също.

23 stars.

lullaby в страната на влюбените.
напоследък отново съм объркана. не е за вярване колко безумно слаба съм. как всяка усмивка и ласка значат нещо за мен, когато не значат нищо за него.. как продължавам да отказвам да се преборя с това чувство, което всеки ден прогонвам и след което всяка минута тичам.. онова чувство, което е до мен, когато си мисля за него. имаше време, когато бях забравила.. когато не исках да си спомням.. когато бях просто on my own. но малкото ми момичешко сърце всеки път го обиква и всеки път го забравя. сърцето ми се разочарова, може и да го заболи.. а то все стои; и аз съм виновна. аз го изправям всеки ден до себе си.. пибирам щита в малкия джоб на лилавото яке и.. хващам ръката му. той ме целува, а аз се усмихвам. усмихвам се.. когато съм пред него се усмихвам, докато сърцето ми води безумна битка с мисълта и разума ми; докато всички неизказани въпроси търсят път навън.. и никога не съм достатъчно смела. ах, мое малко сърце - благодаря, че се оказа толкова силно. понасяш всичко. аз отричам и те лъжа.. а ти никога не ме предаваш. he shoots. i score. and nobody's protecting my heart.

once upon a time..
..и знаеш ли кое е най - лошото.. светът да те превърне в някой, който никога не си бил и никога не си искал да бъдеш. или да се опита.. и ти да сбъркаш. да си мислиш, че постъпваш правилно.. че не е нужно да кажеш или направиш нещо, когато повече от всякога трябва да спасиш човека, който вече си.. човека, който искаш да бъдеш..

it's a great day to be alive..
аз обичам! обичам звука на любима песен, прелистването на страниците на стара прекрасна книга.. мечо пух, шоколад, обичам чувството, че знам, че има някой до мен.. някой който ще ме подкрепи. някой, който обичам.. някой, който ме обича. обичам онова прекрасно лятно чувство, когато видя стар приятел, който не съм прегръщала от месеци. прекрасно е!

чъ-къ-ау, чъ-къ-ау, чъ-къ-ауу. :DDDD
i alway cry at endings. мрън.
Best friend, i love you!
Cookies for the love, and the love, and the Dean!
Подскок. Подскок.
Чувствам се като зайче, не, като две зайчета, които си седят в хралупата и си хрупат морковки. (:

23 звездички.

Здравей, Ти!
помниш ли веднъж, сигурно ти казах, защото някога говорех за това.. или не съм, не зная вече.. но има една цветна уличка, миришешта на пролет и зелено! аз отдавна не бях ходила. скоро, мисля бях забравила почти.. защо? питаш ме.. аз си тръгвах толкова пъти от теб и от моите чувства, отхвърлях ги бързо и мимолетни дори не мисля, че бяха. те бяха мои.. само мои си бяха.. за това така много ги пазех. за това бяха толкова много, объркани сто пъти и изгубени няколко.. за това винаги бяха до мен. и знаеш ли.. защото аз зная.. а не знам искам ли дори.. ти си винаги чужд, ти си всякога нечий.. а аз съм винаги моя и нечия вероятно..

ако познавах питър пан, щях да го попитам.. щях да искам да намеря феята. но само да я видя.. без нищо да й казвам. само да знам, че я има.. и ето, аз вярвам във приказки, а ти май се страхуваш от тях и забравил си.. аз знам.. и винаги искам.. ако в топъл летен следобед някой ти покаже снежинка в кибритена кутийка или дъждовна капчица, която е домашният му любимец.. моля те, драсни ми набързо няколко реда.. с правилния почерк и загадъчна усмивка, дето винаги ме усмихва.. дето всъщност знае пътя към сърцето ми..

Art. <33

Събудих се и пак повървях..през мечтите си, мисли и чувства..поговорих си малко самичка, научих и нещо.. поисках, изправих се, чувах.. и стигнах до оная алея. пролетта я беше обикнала вече, беше й дала стотина цветя, няколко птици, капка роса и усмивки поне двеста. и после.. ми стана студено. загърнах шарения шал.. извадих от джоба си есенен цвят и ми стана тъжно.. поплаках си малко. седнах на пейката, дето листата отрупваха шапки и книги безброй.. където си седяхме с тишината и аз обичах.. обичаше той. погледнах листенцето.. малко, чупливо. изтрих си сълзите. прибрах го. усмихнах се и.. си събух обувките. взех ги в ръка и тръгнах.. държейки чадър неотворен. косата ми скоро се намокри.. и тениската и полата дори. босонога вървях под дъжда, забравяйки старо усещене, стара мисъл.. прибирайки чувства в кафяв тефтер.. музика. хубава песен. после.. телефон иззвъня. вдигнах мъничето.. казах и 'да'. усмихнах се и продължих да вървя. и във главата ми все се въртяха думи чужди, но верни за мене.. не, 'герда няма да тъгува за кай'.. дойде нова есен и герда.. отвори тефтера. надраска нови двадесет реда и няколко страници май прииска й се да скъса. но остави ги.. усмихна им се щастлива и си каза 'нека така тогава да бъде.. ще обикна ли кай, аз не зная..' и.. аз забравих, че някой герда ме беше нарекъл.. поисках и кай да забравя.. да бъде той част от моя 'малък земничък рай', но да бъде другар, не обичащ.. не мисля, че зная.
и лъгах се, кай, зная го вече.. не зная кога те обикнах.. не мисля, че зная колко те обичам.. знаеш ли, нищо не зная.. знаеш ли, не зная къде съм.. изгубена в чувства, във мисли, във песен, гушната в теб.. рисуваща върху автобусни билети. малка странница, безумно чужда и може би мъничко винаги твоя..
но сега ще ти призная кай.. не знам кога се обърках толкова.. обичам и него.. друга част от мен е винаги влюбена в него. защото той е малък странник, идващ с ноти в джоба.. изгубих се в зелени листове, изрисувани с детски рисунки..

lullaby.