- знаете ли колко пъти исках да си тръгна, сър? по дяволите, знаете ли колко много пъти бягах? ..
просто имах нужда.. за секунда, две, да бъда себе си съвсем сама. да седя в снега и да ям сладолет, да се смея сред купчина оранжеви кафяви червени и жълти листа, да лежа по гръб в лодка по средата на езеро, докато малки капчици се борят с убежденията ми, че има пълно спокойствие, да тичам през тревата или да скоча с парашут от ръба на.. нещо.
и винаги търся ръба.. защо?
защо, когато бягам, никога до никъде не стигам?..

отново си мислех за теб.. толкова странно. може би не трябва. но кой закони за това издал е? кой е казал, че не бива.. и нима някой би ме спрял.. нима някой знае? кой си ти, коя съм аз.. кои сме ние двама? ако ти разкажа приказката, ще повярваш ли и би ли искал.. да си до мене?

имало някога едно глупаво момиче.. объркано, странно, отчасти забавно. разбира се, в приказката има и момче.. смел и поетичен. у него имало нещо, което тя никога не била срещала. но като герои във всяка трагедия (забавна, трябва само да отбележа).. тя се оказа глупава и твърде млада, непознати й бяха много неща.. тя видя хубавото в него, смея да кажа, малко късно. уплаши се, мисля, от промяна.. от възможно отчуждаване между тях двамата. отричаше смело всяка нова мисъл за него..
понякога обаче се чудеше какво би било иначе.. може би знаеше, че ще бъде прекрасно.
понякога виждаше в него това, от което имаше нужда. истината ли искате да кажа.. тя знае, че ако й потрябва удобно рамо и няма никой наоколо, той би бил там заради нея, въпреки че никога не се е случвало и той не е произнасял тези думи на глас. веднъж й трябваха усмивки, но в този момент не можеше да каже на никого защо. а той беше там.. тя не знае дали той се е чудил за причината, но той беше там. той й подари хиляди усмивки.
тогава тя разбра, че са приятели. знам, че може би ще прозвучи изтъркано или прекалено като история от филм.. но, представи си това: момичето харесва момче, което я забелязва, но независимо разстоянието между двамата, той винаги е прекалено далече и достатъчно близо, за да я нарани. момичето е тъжно, объркано и т.н.. не знае дали трябва да бяга от мислите си и подобни сценарийни редове. тогава, когато е най-тъжна, се появява той.. ако искаш и на бял кон, и й показва една прекрасна страна на нещата. той знае как да й каже: просто плувай! той е достатъчно голям и достатъчно малък, за да се забавляват с истории, подходящи за малки деца. а тя.. тя е глупаче, което понякога се държеше като пълен идиот; което понякога пренебрегваше без да осъзнава. и също така.. може би заради нея, двамата се отчуждиха. сега пак се усмихват един на друг, но едно топло лято застана между тях и.. не заличи спомените, просто отдалечи приказките. те май пораснаха малко, но мисля, че още могат да се смеят на приказки.. тя поне вече е по-добра, а той.. той и преди беше добър.. (можеше дори да напиша прекрасен).
важното в историята е, че той знаеше за глухарчетата, а тя не се чувстваше глупаво от това. независимо колко нелепи за възрастта си неща говореше в негово присъствие и колко невъзможни неща му споделяше понякога, той никога не й се смееше за това. може би наистина тези двамата са достойни да бъдат герои в книга..

е, кажи ми, ако някой ден ти кажа всичко това, ще поискаш ли да си до мен?

Отдавна беше, откакто написах последното писмо.
Не съм променена, не съм те забравила. Ти си тук, в малкото листче в ръката ми, в мириса на книгите ми и звука около мен. Просто си много далечен…. Странно чужд. Къдриците ми забравиха допира на ръката ти. Очите ми забравят и лицето ти. Пазя снимки, но нали знаеш, хората всеки ден се променят. Изгубила съм няколко променени стотни от лицето ти.
Липсва ми гласът ти. Телефонът е лъжец. Липсват ми думите ти. Вече не пишеш на хартия…. Електронните писма, които си написал, казвайки че си добре не са достатъчни. Печатните букви лъжат. Когато пишеш на ръка поне разбирам какво наистина се случва…. Докосвам страницата и разбирам колко си ядосан. Поглеждам разкривените буквички и знам дали наистина всичко е наред.
Виждам подписаното с любов хартиено приятелче и му вярвам. Но ти забравяш това в писмата, за които не тичам до пощенската кутия на двора.
Липсва ми светлината в очите ти, докато седя сгушена в топлото рамо и гледам слънцето, сгушващо се в любимия си.
Помниш ли вечерта, когато ми каза, че приличам на него. Аз прошепнах: замълчи, слънцето обича своите любими, те са много. А аз обичам теб за хилядите слънчеви вълни. А пък и приличам повече на дъжда.
Липсва ми вятъра, дето прави прическата ти смешна.
Липсва ми погледът ти, докато четеш книги.
Липсваш ми целия.
Почти забравям всичко. Кажи ми нещо откачено. Нещо, което не би казал на друг…. има ли още неща, които се нуждаеш да знам? Кажи ми, че има къде да се хвана.
Прошепни, че мога още във тебе да вярвам…. Направи нещо, не просто те моля.
Повярвай, трябва, за да мога да продължа да се боря със цялото това отчуждаване.
„Нещо направи веднъж, за бога!
Изкрещи в нощта „За мен си всичко!”...
Иначе не знам дали ще мога
утре пак така да те обичам.”

Да те чакам ли, принце? Има ли смисъл, честно кажи ми….
Ще бъда силна, обещавам! Няма да плача, ще вървя и полека, парче по парченце, ще покоря света….

Birthday wishes! (party) (party)











[09:02:31] Мама: ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН (sun)!МНОГО МНОГО ТЕ ОБИЧАМ :*(^)(dance)(*)(F)ДА СИ ЗДРАВА И ЩАСТЛИВА (ninja)(party)

Леля: Писее, честит рожден ден! обичам те много много. (heart)
/чува се минаващ трамвай/ - оох! хаха. обичам те отново.

Дани: sweet sixteen, twin. <33 /12:00 a.m. под една улична лампа./

Баба: Честит рожден ден, слънчице мое! ^^

Дядо: Честито Ради! Всичко най-най.... просто нямам думи да го опиша. всичко най-хубаво. (:

Тате: Честит рожден ден. /и започна да пее happy birthday/.

Асен: Честит рожден ден sis! колко е часа? :D

Баба Пупи: Честит Рожден Ден! Бъди здрава, щастлива, елегантна, ставай по-умна.... идват спонтанно и после може да се сетя за още. :D обичам те!

[08:20:41] Нина: radiiii 4estit rojden den..bydi jiva i zdrava i vse taka hubava i vesela ..jelaq ti naistina mnogo shtastie i liubov
[08:20:54] Нина: :*
[08:21:07] Нина: jivei jivota si po na4in koito te kara da se 4uvstvam shtastliva i pylnocenna
[08:21:08] Нина: (hug)
[08:21:10] Нина: (sun)

[09:55:12] Цвети: :*:*:*:* 4estit rojden den pojelavam ti zdrave mnogo 6tastie i kusmet i vinagi da ima za kakvo da se razsmee6 i da go pravi6 (hug)
[09:55:20] Цвети: kako
[09:55:23] Цвети: :D
по-късно през деня: имай много сладки 16 години. (hug)

Ани: Честит рожден ден, Ради. Бъди здрава и усмихната. (:

Петя: РАДИИИИ, честит рожден ден! Всичко най-хубаво ти пожелавам!

[22:31:00] Любо: 4estit rojden den mili4ko raadi
[22:31:17] lullaby.: любоо
[22:31:17] Любо: da si jiva i zdrava ii samo hubavi raboti da ti se slu4vat. (sun)

Гошо: привет друже. Честит рожден ден. пожелавам ти много хубави неща. (:

[10:14:23] Ники: Честит рожден ден!
Животът нека не те плаши,
мечтите да са ти другар,
а щастието с теб да крачи,
като твой приятел стар.

[10:49:50] Слави: 4еяшсш идтаех аех

[10:39:19] Мартин: chestit rojden den :) vs nai hubavo (^)

[10:21:24] кака и василий: 4estit rojden den!

Pavlin Slavov 29 април в 21:14
хубави хора да те съпътстват в живота ти, здрава и щастлива да си, любов да търсиш и да я намираш ти пожелавам! :)

Георги Груйчев 29 април в 09:44
4RD Radii
mnogo 6tastie kysmet i a dano tazi godina da se prestra6i6 da sko4i6 v baseina xaxaxax (hug)

[10:58:55] Деси: Честит рожден ден!
С пожелание за упоритост, за да следваш мечтите си; смелост - да ги осъществяваш; търпение, за да ги постигаш; и мнооого любов за да дава смисъл на всичко това!
И разбира се да бъдеш винаги така усмихната (sun) ! (hug))))))) :*

[11:06:43] Ивета: radichkaa ,chestit rojden den :* pojelavam ti mnogo lubov,usmivki i slunchevi dni :* i da si ostanesh vse tolkova luchezarna zavinagi (^) (hug) :*

[11:31:10] Рени: Happy B-day, Rady!
[11:31:20] Рени: All the best wishes :*
[11:31:51] Рени: (sun)
[11:32:47] lullaby.: мерсии
[11:32:50] lullaby.: (hug)
[11:32:56] Рени: (hug)
[11:33:10] lullaby.: рени косата ми е като памучета (sun)
[11:33:14] lullaby.: много е лекичка

to be continued....

p.s: честит рожден ден на мен! (:

29.04.2010г.