сряда, 8 септември 2010 г.



Знаеш ли, винаги съм обичала есента.. винаги е имало вълшебство! В дъха й на топло кафе и хубави книги, в звука, в промяната.. ако искаш кажи, че е клише, но аз се уморих да се тревожа за мислите на другите.
Винаги търсим вдъхновение.. то е като онова чувство на много какаова коледна сутрин. И го търсим навсякъде.. в купчината стари снимки, в музиката, книгите, миришещи на индийско орехче <33, пламъчето на малка свещ, наместена в керамично слонче или стихосбирка, подвързана с мека хартия.. във всичко, което може да запази мириса на нещата.
И после.. свещта угасва и песента, изпята далече от тук шепти, че вдъхновението е изчерпано..
Тогава обикновено се обръщам към някоя забравена любов.. или поне бих го направила. Вярваш или не, аз съм сигурна, че за една любов могат да се изпишат хиляда страници.. от трепета в началото до сивото притъпено примирение накрая.
Понякога ми се иска да бях по-възрастна.. защото понякога искам да мога да излея всяка мисъл на късче хартия. Искам да имам своята малка философия за света, за всичко около мен.
Може би понякога несъзнателно търсим любовта.. онази, книжната. Но винаги я търсим.. и я търсим навсякъде.
Може би едно примирение, заплетено твърде дълго в ежедневието ти, просто се превръща в съвсем ново чувство.. или е заместено.
Веднъж баба ми каза, че любовта е сладолед.. никога не искаш да му се види краят, но той непременно идва.
Ами ако сладоледът е бил толкова прекрасен, че когато е започнал да се разтопява, си престанал да ядеш, за да запазиш онова свежо чувство и вкуса на портокаловия следобед? И после, гледайки тъжната, недокосната от теб течност, разбираш, че си сбъркал, пропускайки всички не толкова хубави моменти, но все пак имащи същия вкус.. Би ли прибрал кофичката във фризера?
Какво мислиш за любовта? Какъв е мирисът, в който си я обгърнал? Смяташ ли, че именно тя е онова нещо, което кара хората да знаят с колко захар си пиеш кафето, или дали обичаш палачинки с мед?
Аз мисля, че е всички малки неща.. от любимата песен и най-удобните дънки до възможна алергия. Може би след като знаеш всичко това за някого и все още вярваш в него и в неговата любов, все пак има феи, които пазят по двама от нас.
Повярвай ми, Питър, аз съм тук и обещавам, ще те чакам!