Седя мълчаливо, разлиствайки тетрадката страница по страница. Около мен няма звуци. Просто тишина. Аз тихичко извайвам нова мелодия от мисли..
А какво всъщност търся?.. Какво точно чакам?
Защо не взема да събера онази купчина стари рисунки и да ги скрия от себе си. После ще се убедя някак, че съм забравила къде съм ги сложила. И ще спра.. за мъничко. Глътка въздух..

Някак решавам, че искам да помисля за нещо важно.. сутринта, докато четях „Жената днес”, открих статии за разговора.
Знаете ли, че децата се смеят по 400 пъти на ден?
А аз.. имам нужда да пиша. Да поговоря със себе си.. пък дано все някак събера мислите си.
Защо все се опитваме да направим това? Не може ли просто да ги оставим свободни, хаотични, объркани.. и без това често /поне аз съм/, сме нелогични.. а и е много хубаво да бъдеш спонтанен, да правиш не толкова обмислени неща! Мисля, че именно това е причината за 400-те усмивки.. непринудеността на живота. (слънчице)
А колкото до разговорите със себе си.. те винаги помагат. Поне на мен..
Понякога не можеш да намериш точните думи.. но въпреки това, си способен да говориш със себе си.. да останеш безмълвен и едновременно с това да разбереш всичко, което се нуждаеш. Току виж си открил и правилните думи..
А знаете ли колко е прекрасно, когато откриеш друг човек, който разбира неизказаните думи?..

Мисля си, че именно в думите е причината за всичко.. е, хубаво, почти всичко.
Но.. думите раждат щастие, тъга, любов, омраза, разочарование, гордост, усмивки, сълзи.. оставят мънички отпечатъци в живота на човек.. те имат сила. В много случаи, ние никак не разбираме тази сила.. не осъзнаваме дори смисъла на думите. Водим някак празни разговори.. просто за да задоволим потребността си от общуване..
Но каква е ползата от всички „малки” разговори, с които всеки ден се сблъскваме.. след няколко дни нищо не е останало от тях. И въпреки това, няма как дните ни да ги пропуснат.. може би в това е и тяхното очарование.
А имаме нужда от думи, които оставят следи.. думи, които наистина имат сила.
И все си мисля.. може би именно смях и думи ни липсват..

Възрастните се смеят около 15 пъти на ден..
Сбърках.. не ни трябват просто думи!
Това, което всъщност всеки ден търсим, са правилните думи.. защото точно те помагат, когато сме тъжни, объркани, изгубени. Защото, да си го признаем, на всеки се случва.
Понякога дори нарочно се губим. Преди няколко месеца бях прочела някъде, че когато човек гледа звездите, се губи в тях.. преди около седмица лежах под звездно небе почти цял час – изгубих се в мисли, мечти, приключения и музика..
И честно да си призная.. искам пак!

Кой каза, че да си изгубен е лошо? Всъщност, някой наистина го е казал.. да изгубиш себе си е страшно.. но все си мисля, че останалото е много по-лесно поправимо. Губиш пътя си.. вярваш, че за всичко си има причина.. усмихваш се и си чертаеш нова карта.
The truth is, there is nothing to be afraid of – it’s just life. – Ellie.

Веднъж бях написала, че не разбирам защо всичко винаги трябва да бъде толкова объркано.. защото всичко, което аз виждам, е група хора, борещи се с проблеми, чието най-просто решение е под носовете им..
Но, какво мога да знам аз.. та, аз съм на шестнайсет – съмнявам се, че ми се налага да се справям с много сериозни проблеми.. и все пак, нали някой беше казал: Не съм достатъчно малък, за да знам всичко!
Може би точно сега е времето, когато знам напълно достатъчно! :-))

Ваша: Аз