За първи път от много време се чувствам.. не влюбена.
Това написах в 15:13 на оранжев лист от тетрадка.
"Три часът. В три винаги е твърде късно или твърде рано за всичко, което ти се ще да сториш."
/Жан-Пол Сартър/

**

"Пишете.. бъдете като Петя Дубарова! Пишете върху салфетки, тетрадки, чинове.. не говоря за пищови.
Просто.. записвайте мислите си, когато сте вдъхновени.
И ако ви звучи добре на вас.. не се интересувайте от начина, по който другите ще го приемат.. ако искат нека не го харесат.
Замразете тези мисли, запазете ги.. прочетете ги след два часа и дори да не ги харесвате тогава, поне ще знаете това.. защото иначе ще ги забравите съвсем. Записвайте, драскайте по две изречения.. просто за да сте сигурни, че ще запомните мислите си."
/Славов/

**

Чувствам се сякаш не искам да оставя молива..
Просто обожавам начина, по който се съчетават лилавият цвят на блузата ми, особено зеленият молив и цветът на хартията.
Следобедът има вкус на портокалов сок и шоколадови бисквити.
Всъщност.. на математика също.
16:09 - още минута от голямото междучасие.. Звънец.
Отново математика..

Напоследък си мислех за възможностите, от които не съм се възползвала, за щастливите случайности, които някак нарочно не случайно съм пропуснала.. изобщо за всичко, което не съм направила, защото съм се страхувала..
Някой някога е казал, че добрите момичета си водят дневници.. лошите просто нямат време за това. Аз.. аз просто искам да живея така, че да запомня живота си.. без значение дали ще го опиша. /брук дейвис/
А всъщност.. аз съм едно от онези момичета, дето прибират спомени в кутии и запазват щастливи моменти в кафеникавите страници на голям тефтер.
Почти всяка песен ми напомня на начина, по който съм се чувствала, когато съм чула мелодията за първи път.. или за начина, по който слънцето е залязвало същата вечер.
Не знам защо, но повечето песни неизменно имат дъх на залез..
Лято е.
Капризно, студено, дъждовно, но все пак.. лято.
Точно сега си мисля как искам да направя нещо невероятно, за да направя лятото незабравимо.. ей така, да му сложа запушалка и да го скрия някъде.
И когато през зимата ръцете ми са премръзнали, а шапката и шала отново отстояват мнението си, да отида при моето лято и просто да му кажа, че го обичам.
Точно както момченцето от „Вино от глухарчета”, което беше специално, защото беше единственото момче в цял Илинойс, което си има снежинка в кибритена кутийка.. и то посред лято.
Повечето песни имат дъх и на лято..