За първи път от много време се чувствам.. не влюбена.
Това написах в 15:13 на оранжев лист от тетрадка.
"Три часът. В три винаги е твърде късно или твърде рано за всичко, което ти се ще да сториш."
/Жан-Пол Сартър/

**

"Пишете.. бъдете като Петя Дубарова! Пишете върху салфетки, тетрадки, чинове.. не говоря за пищови.
Просто.. записвайте мислите си, когато сте вдъхновени.
И ако ви звучи добре на вас.. не се интересувайте от начина, по който другите ще го приемат.. ако искат нека не го харесат.
Замразете тези мисли, запазете ги.. прочетете ги след два часа и дори да не ги харесвате тогава, поне ще знаете това.. защото иначе ще ги забравите съвсем. Записвайте, драскайте по две изречения.. просто за да сте сигурни, че ще запомните мислите си."
/Славов/

**

Чувствам се сякаш не искам да оставя молива..
Просто обожавам начина, по който се съчетават лилавият цвят на блузата ми, особено зеленият молив и цветът на хартията.
Следобедът има вкус на портокалов сок и шоколадови бисквити.
Всъщност.. на математика също.
16:09 - още минута от голямото междучасие.. Звънец.
Отново математика..