Напоследък си мислех за възможностите, от които не съм се възползвала, за щастливите случайности, които някак нарочно не случайно съм пропуснала.. изобщо за всичко, което не съм направила, защото съм се страхувала..
Някой някога е казал, че добрите момичета си водят дневници.. лошите просто нямат време за това. Аз.. аз просто искам да живея така, че да запомня живота си.. без значение дали ще го опиша. /брук дейвис/
А всъщност.. аз съм едно от онези момичета, дето прибират спомени в кутии и запазват щастливи моменти в кафеникавите страници на голям тефтер.
Почти всяка песен ми напомня на начина, по който съм се чувствала, когато съм чула мелодията за първи път.. или за начина, по който слънцето е залязвало същата вечер.
Не знам защо, но повечето песни неизменно имат дъх на залез..
Лято е.
Капризно, студено, дъждовно, но все пак.. лято.
Точно сега си мисля как искам да направя нещо невероятно, за да направя лятото незабравимо.. ей така, да му сложа запушалка и да го скрия някъде.
И когато през зимата ръцете ми са премръзнали, а шапката и шала отново отстояват мнението си, да отида при моето лято и просто да му кажа, че го обичам.
Точно както момченцето от „Вино от глухарчета”, което беше специално, защото беше единственото момче в цял Илинойс, което си има снежинка в кибритена кутийка.. и то посред лято.
Повечето песни имат дъх и на лято..