отново си мислех за теб.. толкова странно. може би не трябва. но кой закони за това издал е? кой е казал, че не бива.. и нима някой би ме спрял.. нима някой знае? кой си ти, коя съм аз.. кои сме ние двама? ако ти разкажа приказката, ще повярваш ли и би ли искал.. да си до мене?

имало някога едно глупаво момиче.. объркано, странно, отчасти забавно. разбира се, в приказката има и момче.. смел и поетичен. у него имало нещо, което тя никога не била срещала. но като герои във всяка трагедия (забавна, трябва само да отбележа).. тя се оказа глупава и твърде млада, непознати й бяха много неща.. тя видя хубавото в него, смея да кажа, малко късно. уплаши се, мисля, от промяна.. от възможно отчуждаване между тях двамата. отричаше смело всяка нова мисъл за него..
понякога обаче се чудеше какво би било иначе.. може би знаеше, че ще бъде прекрасно.
понякога виждаше в него това, от което имаше нужда. истината ли искате да кажа.. тя знае, че ако й потрябва удобно рамо и няма никой наоколо, той би бил там заради нея, въпреки че никога не се е случвало и той не е произнасял тези думи на глас. веднъж й трябваха усмивки, но в този момент не можеше да каже на никого защо. а той беше там.. тя не знае дали той се е чудил за причината, но той беше там. той й подари хиляди усмивки.
тогава тя разбра, че са приятели. знам, че може би ще прозвучи изтъркано или прекалено като история от филм.. но, представи си това: момичето харесва момче, което я забелязва, но независимо разстоянието между двамата, той винаги е прекалено далече и достатъчно близо, за да я нарани. момичето е тъжно, объркано и т.н.. не знае дали трябва да бяга от мислите си и подобни сценарийни редове. тогава, когато е най-тъжна, се появява той.. ако искаш и на бял кон, и й показва една прекрасна страна на нещата. той знае как да й каже: просто плувай! той е достатъчно голям и достатъчно малък, за да се забавляват с истории, подходящи за малки деца. а тя.. тя е глупаче, което понякога се държеше като пълен идиот; което понякога пренебрегваше без да осъзнава. и също така.. може би заради нея, двамата се отчуждиха. сега пак се усмихват един на друг, но едно топло лято застана между тях и.. не заличи спомените, просто отдалечи приказките. те май пораснаха малко, но мисля, че още могат да се смеят на приказки.. тя поне вече е по-добра, а той.. той и преди беше добър.. (можеше дори да напиша прекрасен).
важното в историята е, че той знаеше за глухарчетата, а тя не се чувстваше глупаво от това. независимо колко нелепи за възрастта си неща говореше в негово присъствие и колко невъзможни неща му споделяше понякога, той никога не й се смееше за това. може би наистина тези двамата са достойни да бъдат герои в книга..

е, кажи ми, ако някой ден ти кажа всичко това, ще поискаш ли да си до мен?