It's like this. You have to have the nicest jeans, or the cutest purse, or say the newest thing so that it catches on. You have to be skinny, you have to buy this, wear this, say that, be on his side, her side, be neutral, have white teeth, have straight teeth, your hair can't be frizzy, and you can't wear that because it just doesn't 'work' anymore. You have to go to parties, be friends with everyone, trust noone, pose like this, smile like that, tilt your head this way, and put your hand on your lip, because that's how it is. And let me just say.. f u c k a l l o f t h a t!
Вие смятате, че целият живот тече така спокойно, както реката на вашата младост. Плувате със слепи очи и глухи уши и нито забелязвате щръкналите сред течението скали, нито чувате как се разбиват и кипят около тях вълните. Но запомнете от мен: ще дойде ден, когато ще се озовете пред тясна скалиста клисура, където реката на живота се превръща в кипящ водовъртеж, който гърми и се пени; тогава вие или ще се ударите в острите скали и ще станете на парчета, или ще ви подхване нкоя спасителна вълна и ще ви отнесе сред по-спокойни води,
както се случи сега с мене.
Харесва ми този ден: това стоманеносиньо небе, тази сурова, притихнала в студа природа.
-Джейн Еър.
If you could hear me, I'd say that our finger prints don't fade from the lives we've touched..
if you really want to hear about it, the first thing you'll probably want to know is where I was born, and what my lousy childhood was like, and how my parents were occupied and all before they had me, and all that David Copperfield kind of crap, but I don't really feel like going into it..
небето беше прекрасно до преди няколко минути ^^. после слънцето се скри.. мисля, че някъде прочетох.. или чух, че когато гледаш дълго звездите се губиш.. в мисли, красота, чувства, текст на песен, мелодия, стара изпомачкана книжна страница.. все в нещо и някъде се губиш. dandelion.
четвъртък, 7 януари 2010 г.
Нали знаете как всички малки неща имат значение за всичко и всеки. Дори да са тривиални, като думите и специални, като мечтите. Прекрасни като усмивките и музиката. Поучаващи, като книгите. Важни, объркани и чувстващи, като хората.. Аз си мислех за думите.. как всъщност нямат смисъл, когато са босоноги.. как им трябва чифт обувки с връзки от представи и значения. За музиката, за непрекъснатия поток от звуци.. за мечтите и за хората, които вярват в тях. За цялата иделна прекрасност на детския свят.
