небето беше прекрасно до преди няколко минути ^^. после слънцето се скри.. мисля, че някъде прочетох.. или чух, че когато гледаш дълго звездите се губиш.. в мисли, красота, чувства, текст на песен, мелодия, стара изпомачкана книжна страница.. все в нещо и някъде се губиш.
dandelion.

Нали знаете как всички малки неща имат значение за всичко и всеки. Дори да са тривиални, като думите и специални, като мечтите. Прекрасни като усмивките и музиката. Поучаващи, като книгите. Важни, объркани и чувстващи, като хората..
Аз си мислех за думите.. как всъщност нямат смисъл, когато са босоноги.. как им трябва чифт обувки с връзки от представи и значения. За музиката, за непрекъснатия поток от звуци.. за мечтите и за хората, които вярват в тях. За цялата иделна прекрасност на детския свят.

dandelion.

I believe the sun should never set upon an argument.
I believe I'm loved when I'm completely by myself alone.
I believe in Karma what you give is what you get returned.
I believe you can't appreciate real love 'til you've been burned.
I believe your most attractive features are your heart and soul.
I believe that family is worth more than money or gold.
I believe forgiveness is the key to your own happiness.
I believe in love surviving death into eternity.
I believe in music.
I love dandelions.



Онзи ден си мислех за хората и чувствата..толкова сме различни. дали не чувстваме различно?
спомням си епизод на tree hill: ''в този момент на света има седем милиарда души..''
Някой някъде обича.
Някой се усмихва.
Някой е щастлив
Някой казва истината
Някой се бори за идеалите си, за мечтите си.
Някой плаче.
Някой е тъжен.
Някой е самотен.
Някой е ядосан.
Някой търси отговори.
Някой лъже.
Някой решава проблемите си.
Някой е уморен.
Някой плува, някой е безкрайно свободен.
Някой някого обича.
В един подобен свят, където хората чувстваме много повече, отколкото разбираме в даден момент, чувствата не са ли десетки пъти повече от нас?
Просто имаме нужда от малко повече вяра в малките неща, които ни правят щастливи; които правят живота по - прекрасен и усмихнат всеки ден.
Защо не можем да разберем, че светът е по - красив, когато е по - простичък?

lullaby.

винаги сядам да пиша тук, когато съм разстроена..сега просто съм малко тъжна.
но my BF has a B. Day today, so happy birthday man!
love you. just keep swimming! you are an amazing person и всичко, което съм ти казвала. гуш гуш.

обещавам ти, че ще направим някоя щуротия през следващата година. (няма да си купуваме кожени панталони. :Д )

чудя се дали да кажа истината..е, ще рискувам - ужасно много ме мързи да пиша, защото със сигурност знам, че ще си намеря нещо по - интересно.
чао. {}

Защо просто не живеехме в света на Дисни?
...
там всичко е толкова хубаво. има слънце, сняг, дъжд и винаги усмивки. там даже и сивото небе е цветно, защото винаги ще се намери изгубено летящо балонче или детско хвърчило. а ние отдавна сме изгубили балоните и хвърчилата...захвърляме ги още преди да сме станали на пет.
а ни трябва още детство...
много бързо бягаме от усмивките и все по - лесно се разочароваме. все по - лесно се маскираме с чужди лица - всякакви, само не наши.
а толкова ли е трудно да разберем, че:

***
song of the day: regina spektor - hero
lyrics og the week: "..ти все нанякъде пътуваш
и все към себе си се връщаш."
- Недялко Йорданов
П.п. <3

'because I love you love me.'
- james b.

can music really save you?
има ли песен, която може да ни помогне в точно определен момент или просто внушението, че го прави е малкото спасение, което търсим? предполагам тогава, когато музиката е идеално парченце от весела рисунка може. after all, I guess I just need to have a little more faith in music. :)

lullaby.

feels like e good day to say: Goodbye summer.

Наистина не ми е тъжно, че лятото свършва.

Може би беше твърде кратко, но нали заради това го обичаме - защото го нямаме безусловно.

Днес беше доста забавен ден. С Дани си направихме филмов маратон и гледахме Gilmore girls затрупани в купища храна, която не изядохме. Лежахме на тревата и се снимахме, общо взето хубав летен ден.

Обичам есента - времето, което мирише на хартия и подострени моливи. И дъжда, обичам да ходя под дъжда. Предполагам и аз като Хейли съм от хората, които обичат първия учебен ден, новите тетрадки и учебници. (sun)

Но стига толкова за училище, защото съм на път да изпиша още доста редове за него.

до скоро.

P.S. реших да напиша един цитат, който смело мога да нарека ''цитат на седмицата.''

hearts will never be pratial until they are made unbreakable - магьосникът от Оз.